Вълшебни дни...

И ето че след дълга пауза май ще взема и моя блог да го превърна в дневник да му се невиди...

Ами то какво ми остава освен да се похваля?
Уф добре де, започвам, започвам с едно вълшебно изкарване във Велико Търново с един прекрасен човек. Беше една магия, сън, мечта - едни от най-хубавите ми дни от много време насам. Не че се оплаквам, имам прекрасни приятели и обичам да се виждам и да прекарвам време с тях, но ми липсваше време на саме с половинката и точно това получих, обиколихме прекрасни места и, абе какво ви занимавам, беше прекрасно!

Тъй, сега стигнахме до втората спирка - ЛАРП-палатки в Сърбия за пет дена, тука ще бъда кратък - готина компания, готини хора, много дъжд и хубава почивка. Аз съм един доволен от живота човек, ама аз май дори когато мрънкам пак съм доволен от живота, странна птица...

Оу щях да забравя, вчера станах на 100 години! Болят ме ставите - утре ще вали казвам ви!


Обещавам, че следващият път когато пиша ще бъде за нещо сериозно, което даже да предизвика дискусия, въртеше ми се нещо в главата, но от годините съм започнал да забравям...