Вълшебни дни...

И ето че след дълга пауза май ще взема и моя блог да го превърна в дневник да му се невиди...

Ами то какво ми остава освен да се похваля?
Уф добре де, започвам, започвам с едно вълшебно изкарване във Велико Търново с един прекрасен човек. Беше една магия, сън, мечта - едни от най-хубавите ми дни от много време насам. Не че се оплаквам, имам прекрасни приятели и обичам да се виждам и да прекарвам време с тях, но ми липсваше време на саме с половинката и точно това получих, обиколихме прекрасни места и, абе какво ви занимавам, беше прекрасно!

Тъй, сега стигнахме до втората спирка - ЛАРП-палатки в Сърбия за пет дена, тука ще бъда кратък - готина компания, готини хора, много дъжд и хубава почивка. Аз съм един доволен от живота човек, ама аз май дори когато мрънкам пак съм доволен от живота, странна птица...

Оу щях да забравя, вчера станах на 100 години! Болят ме ставите - утре ще вали казвам ви!


Обещавам, че следващият път когато пиша ще бъде за нещо сериозно, което даже да предизвика дискусия, въртеше ми се нещо в главата, но от годините съм започнал да забравям...

Вечно недоволни...?!

Често ми минава през главата мисълта "защо всички мрънкат и недоволстват от всичко"

Започвам да мисля, че хората не се радват на хубавите неща в живота, а само задълбават във всяка дребна неприятност, която би отминала дори без да я отразиш. Влизам в офиса и ме залива вълнна от мрънкане и недоволство, питам "Какво толкова е станало?", а от обратната страна получавам минута мълчание, докато хората се сетят защо всъщност мрънкат. В университета? Същата работа, никой няма време, всички са преуморени, преподавателите били скапани или пък някой колега бил незнам-си-какъв...

Спрете да затъвате в дребни проблемчета, СПРЕТЕ да сте дребнави в това отношение! Радвайте се на хубавите неща, защото тях ги има, само трябва да погледнете пред себе си, да погледнете през рамо, да погледнете до вас!

Стига самосъжаление, животът сами си го градим. Тука някой познати ще ми скочат и ще започнат да говорят как нямаме контрол над нещата, всичко е преднаписано, всичко е съдба...съдба ама друг път!

И в духа на темата - не всеки избира работата си, по-често работата ни избира за съжаление, но колкото и да не е мечтаната работа - вършете я с малко желание! Това ще е добре и за вас и за хората около вас: нелюбезен продавач си съсипва деня и на себе си и на клиентите, същото е със сервитьори, бармани, оператори и всякакви такива професии, които работят с клиенти. А колегите ви? На всякъде където работите - работите с хора.

Накарайте някого да се усмихне, усмихнете се и вие!

Защо?

А защо не?

Често имам мнение по много въпроси, макар и да не претендирам да съм прав или да имам самочувтвието на много знаещ, просто имам мнение, което искам да споделя, което искам да коментирам...

...и ето го и него - блогът, онова местенце където хората пишат разни интересни и полезни неща, а други (подозирам, че може да се окажа от тези други) - просто пишат, пишат как им минава деня, пишат какво са преживели, е - само времето ще покаже с какви глупости аз ще запълня моята стеничка!

Добре дошли!